Lamentations 5
1 Спомни си, Господи, какво ни се случи; погледни и виж как ни укоряват.
2 Наследството ни мина у чужденци, къщите ни – у странници.
3 Останахме сирачета без баща. Майките ни са като вдовици.
4 Водата си пихме със сребро, дървата ни идват с пари.
5 Нашите гонители са на вратовете ни. Трудим се и почивка нямаме.
6 Протегнахме ръка към египтяните и към асирийците, за да се наситим с хляб.
7 Бащите ни съгрешиха и ги няма; и ние носим техните беззакония.
8 Слуги господстват над нас и няма кой да ни избави от ръката им.
9 Добиваме хляба си с опасност за живота си поради меча, който ограбва в пустинята.
10 Кожата ни почервеня като пещ поради върлуването на глада.
11 Изнасилваха жените в Сион, девиците – в Юдейските градове.
12 Чрез техните ръце бяха обесени първенците, старейшините не бяха почитани.
13 Младежите носеха воденични камъни и децата падаха под товара на дървата.
14 Старейшините не седят вече на портите; младежите изоставиха песните си.
15 Престана радостта на сърцето ни; хорото ни се превърна в жалеене.
16 Венецът падна от главата ни. Горко ни! Защото сме съгрешили.
17 Затова чезне сърцето ни; затова причерня на очите ни.
18 Поради запустяването на Сионския хълм лисиците ходят по него.
19 Ти, Господи, седиш като Цар довека; престолът Ти е от род в род.
20 Защо ни забравяш завинаги и ни изоставяш за толкова дълго време?
21 Възвърни ни, Господи, към Себе Си и ще се възвърнем; обнови дните ни, както отначало –
22 ако не си ни отхвърлил съвсем и не си се разгневил много против нас.